Ваня Червенкова: Мисията ми е да кажа на хората как да живеят!

Ваня Червенкова е родена в Пловдив през 1967 г. Тя е един от първите производители на алкохол и бутилира минерална вода по времето на демокрацията. През 2003 г. в град Варна е простреляна с множество куршуми, но въпреки това оживява. Тази случка бележи нейния живот завинаги…

Здравейте, Ваня! Преди време на пазара излезе книгата Ви „Кодове име: Живот“. Разкажете ни малко повече за нея.

„Кодово име: Живот“ е замисъл още от преди няколко години. Когато се появи първата книга направих един огромен бум и „Светлина след смъртта“ стана best saller, като за една година се продадоха огромни тиражи. Всъщност тогава останаха много недоизказани и неудобни истини, но не беше времето определени хора покрай мен да ги чуят. Поради тази причина довърших „Кодове име:Живот“ и както виждате тя се радва на голям интерес и много се продава.

Какво Ви провокира 14 години по-късно да разкажете за случилото се?

За случилото се аз разказах няколко години след това-още през 2006, когато написах първата си книга. Провокира ме фактът, че три дена след неуспешния опит за убийство съм била на място от което малцина се връщат. Аз бях в изключително тежко състояние- в клинична смърт. Там, откъдето се върнах,  разбрах, че всеки човек има мисия! Може би моята мисия на земята е да се върна и да кажа на хората да живеят по начина, който аз описвам в книгата, защото иначе човечеството е обречено на самоунищожение- на където сме и тръгнали в момента. Има едни неписани човешки закони, които трябва да се спазват. Истината е, че когато бях горе всичко онова, което запомних като послание е, че най-големият грях на човека е самоубийството. След прочитането на първата ми книга има точно 6 човека, с които съм се срещнала в следващите месеци и на които буквално съм спасила живота. Това за мен са спасени човешки души. Аз съм помогнала всъщност на страшно много хора. Заради това и в новата си книга давам една рецепта, която съм  пазила дълги години за себе си, а именно как може човек да оцелее. Аз винаги казвам, че втората ми книга е наръчник за оцеляване , така че това ме вдъхнови и смятам, че всеки един човек в дома си трябва да има един такъв наръчник . Може да не е моята книга- може да е книгата на Нийл Уолш „Разговори с бога“ или самата “Библия”. Няма значение- всеки чувства дълбоко в себе си коя е неговата книга.

Какво е за Вас кодовото име на думата живот? 

Моята кодова дума за живот е любовта- нещо, което дава любовта, а именно-един истински живот, който можем да живеем много достойно и точно тази тема засягам в моята книга.Много хора ме питат как съм станала толкова силна и успяла? В книгата си разкривам, че аз излизам от обикновено бедно семейство и настина съм стигнала до големи висоти и разказвам как съм го постигнала. Моята тайна за успех е: много работа, голямо постоянство, амбиции и воля. Ние сме на тази земя на тази планета защото някой ни е дал този живот истината е че трябва да го изживеем така както трябва.

Какво изпитахте, когато се върнахте на мястото на трагедията?

Това беше един от най-тежките ми моменти. Изпитах ужас- това се виждаше и в очите ми. В документалния филм се пролича, че колкото и да съм силна аз съм и много откровен човек. Направих една ретроспекция на паметта си върнах всички онези мигове от онзи паметен ден, в който там загубих живота си изпитах и агресия , яд към съдбата затова, че ми даде толкова тежки изпитания. Може би казват, че Господ ти дава толкова, колкото можеш да издържиш. Сигурно мога и повече -цената, която всъщност аз съм заплатила за моят успех е много висока.

Каква е причината да потърсите хората, които са ви спасили живота, чак сега?

Аз наистина нямах сили да връщам спомените си назад. Много хора, които станат жертви на такива престъпления търсят помощ от психотерапевти и смятам, че това е нещо, което трудно се преодолява няма защо да го крия. Аз, обаче, съм намерила силите, изправила съм се бързо на крака и това е защото животът ми го-наложи нямаше накъде. Да се бавя, да чакам с години?! Не съм отишла на нито един психолог, не съм взимала лекарства, не съм си позволила нито за миг да изпадна в депресия! Смятам, че така трябва да постъпват и другите хора. Напоследък виждам много отчаяни хора, които са изключително депресирани. Според мен човек трябва да се бори непрекъснато.

Не Ви ли е страх, че това може да се случи отново?

Не! Първите години съм имала такива опасения, но няма такава застрахователна компания, която 100 процента да застрахова твоят живот. Нагло е човек даже да си помисли,че човек е недосегаем и нищо лошо не може да му се случи.

Ако имате възможност какво бихте казали на човека, който посегна на живота Ви?

Много бих искала да имам тази възможност. През годините съм отправяла публични покани да седне срещу мен човека, който го организира, но мисля, че той няма да има тази смелост! Въпреки всичко бих им казала, че им прощавам. Мисля, че това са думите които най-много ще им тежат и ще ги докоснат, въпреки че това са хора с много сурови сърца, защото знаят, че аз нямам вина знаят и са го направили несправедливо спряно мен.

Както има смърт, така има и любов в живота, затова ми кажете: заето или свободно е сърцето Ви в момента?

В момента сърцето ми е мноого заето и смятам да остане така. Смятам, че когато любовта е изключително чиста и безусловна тя не бива да бъде опетнявана. Да, имам мъж до себе си и смятам, че това е голямата ми любов!

Как се виждате след още 14 години?

По -същият начин, както сега- само че по-мъдра. Имам страхотна рутина- на мен ми са се случвали толкова много неща. Занимавам се от много години с филология, чета интересна литература, срещам се с много интересни хора по света и въпреки всичко има още какво да уча.

Какво ще пожелаете на читателите на Plovdiwood по случай новата година?

Първо пожелавам една много успешна година понеже живеем в изключително трудни и тежки времена. Освен това, базирайки се на изказване на един американски сенатор, им пожелавам и изпитания, които да им покажат кои са истинските хора. Да не забравяме, че трябва да сме и по-добри, защото ако носим доброта в себе си ще повлияем и на самата планета и така ще я направим мирна и нормална за децата ни- това е наистина важно.

Интервю: Цветко Колчагов

Редактор: Гергана Профирова

Няма Коментари

Оставете Отговор

Вашият email няма да бъде публикуван.