Оги Георгиев от „Гласът на България“: Миро ме отключи

Огнян Георгиев направи впечатление на публиката на трети сезон „Гласът на България“ още с кастинга си. Изпълнението му беше безупречно, а на останалите концерти също не ни разочарова. След участието си в предаването младият изпълнител не си губи времето. Той учи в Нов български университет и работи с Миро. Оги ни разказа за впечатленията си от „Гласът на България“, за любовта си към музиката и за работата си с Миро.

Върху какво работиш в момента?

В момента заедно с Миро правим клубни участия с банда на живо. Това е главното нещо, с което се занимавам на този етап. Нов проект е това, защото досега не е имало такова нещо специално покрай него. Свиря на китара в групата, пея. Като цяло е много хубаво, защото новите неща обикновено се приемат по много интересен начин от хората.

Идеята на клубните участия е да е по-забавно – и за нас, и за публиката. Преди да започнем с клубните участи аз ходех с Миро пак като озвучител. Аз уча тонрежисура с Нов български в момента. Това е по специалността ми. Идеята да сме с група е да е по-забавно. Получава се много добре, защото имаме и нова програма. Правим много нови песни, които са кавъри, разбира се, правим и песните на Миро, хитовете на Каризма. И сме изключително добре приети от хората, всичко се случва с голяма лекота.

А как всъщност се породи любовта ти към музиката?

Ами, баща ми е музикант. Всъщност баща ми има образование за дърводелец и за ветеринарен техник, не и за музикант, но това е, с което се занимава от може би 35 години. Вкъщи винаги е имало музикални инструменти, винаги се е пеело. Първият ми допир с музиката е бил, когато съм бил в детската градина, предполагам трета или четвърта група, нямам много ясен спомен, но съм ходил половин или една година на уроци по пиано. Но реално започнах да се занимавам с музика от шести клас, когато влязох в музикалното училище в Стара Загора с класическа китара и всъщност си завърших музикалното училище.

Какво преживяване беше „Гласът на България“ и на какво те научи?

„Гласът на България“ беше нещо полуново за мен, защото преди това участвах в един формат на „Шоуто на Слави“ заедно с баща ми. Форматът се казваше „Пеещи семейства“. И понеже същият екип прави и „Гласът на България“ донякъде бях запознат с начина на работа. Просто не беше нещо съвсем ново за мен. Но като преживяване беше нещо изумително, защото аз имах изключително готин кастинг. Изпях песента „It’s my life” на Bon Jovi – всички я знаем, всички я обичаме. Всички се обърнаха накрая на кастинга – и четиримата треньори – и в крайна сметка се озовах в отбора на Миро, което беше според мен наистина най-правилният избор.

След това тръгнаха и емоциите. Защото аз не съм по принцип от най-емоционалните, обаче срещата ми с Миро по някакъв начин отключи нещо в мен, което ме накара за започна да чувствам емоции, които не бях чувствал и от там нататък всяко излизане на сцената на формата беше за мен като сбъдната мечта. Защото в крайна сметка кой музикант, кой изпълнител не обича изява? Кой не обича да бъде приет? Кой не обича гласът му да бъде чут, да му ръкопляска публиката? Това са хубави неща. Много добра организация имаше във формата, което също ми направи супер добро впечатление и допринесе за това аз да се чувствам добре.

А за нещо съжаляваш ли?

Ако трябва да съм честен, аз отпаднах в четвъртия концерт на живо и много ме беше яд. Съжалявам, защото почти половин учебна година бях пропуснал в университета и в крайна сметка продуцентите на предаването нищо не направиха дори с финалистите. Аз за тях няма да говоря, но поне за мен нищо не са направили. Аз наистина съжалявах за това нещо, но след това Миро започна да ме търси за работа, почнахме да правим неща, записваме беквокали. Първата ми сериозна работа, сериозен ангажимент към него беше още на следващата година. Той ме потърси, записахме заедно с много други музиканти камерният концерт, който се излъчи по БТВ на Великден. След това бяхме и на турне заедно. Така че няма за какво да съжалявам, само хубави неща за произлезли от участието ми във формата.

Трудно ли се гради музикална кариера в България?

Трудно е, да, но не е невъзможно да си успешен музикант в България, стига да имаш качества, разбира се, да имаш търпение и най-вече да се срещнеш с правилните хора. Колкото и да ми е неприятно да го кажа това със сигурност е едно от най-важните неща. И да спечелиш доверието им най-вече.

Няма коментари

Остави отговор

Your email address will not be published.